Методия: Здравейте, господин Джуров! Разбрахме, че вашето хоби е да събирате кибрити. Можете ли да кажете от колко години събирате кибрити?

С. Джуров: Да, разбира се, че мога. Събирам кибрити вече повече от 45 години.

М. На колко години бяхте, когато започнахте да събирате кибрити, ако не е тайна?

С. Д. Бях на 16 години, когато учех в Златарица, тогава бяха пуснали туристически кибрити и от тогава събирам кибрити.

М. Колко кибрита сте събрали до сега?

С. Д. Повече от 1200.

М. Смятали ли сте, че ще съберете толкова кибрити?

С. Д. Не, както не съм смятал, че ще стана на 62 години.

М. А можете ли да кажете как се казва това хоби и как се наричат хората, които го обичат?

С. Д. Хобито се нарича „филумения“, а хората като мен — „филуменисти“.

М. Можете ли да кажете колко хора в България събират кибрити?

С. Д. В България сме малко, но по света сме около 50.

М. От колко държави имате кибрити?

С. Д. От повече от 100 държави, даже всеки един кибрит има различна форма.

М. Можете ли да кажете названия на кибрити на други езици.

С. Д. Да, на турски е „кибрит“, на английски — „мачес“, на немски — „щрайххолц“, на холандски — „алюмите“, на италиански — „флабрер“, на полски — „пръчици“, на чешки и само влашки — „запалки“, на бенгалски — „маика“.

М. Ако не е тайна, кибритите чисто нови ли са или са използвани?

С. Д. Да, чисто нови са и не са използвани. Някои са антики за мен, защото са на повече от 180 години.

М. Какво Ви подтикна да започнете да събирате кибрити?

С. Д. Това, че на света има малко хора, които се наричат „филуменисти“ и че аз мога да съм един от тях!

Към голямото семейство на българските филумени се приобщи и 58-годишният Стоян Джуров от гр. Елена със своята колекция от над 800 (тогава, в момента 1200) екземпляра. Интересът на еленчанина към кибритените кутийки бил провокиран от … 100-те национални туристически обекта. През 1969 г. кибритената фабрика в Костенец пуснала цяла серия с най-забележителните обекти на културно-историческото наследство. Така 100 дървени кибритени кутийки слагат началото на колекцията на Стоян, който по това време е ученик. Чак през 1975 г. българското производство преминава към хартиените опаковки, а първите родни кибрити, появили се през 1880 г., били цилиндрични по форма и носели необичайното име „народни български палидръвца“. Гордост би било за всеки филумен да притежава от тях, но утешението за еленския колекционер е, че е събрал екземпляри почти от цял свят — Финландия, Холандия, Канада, САЩ, Индия, Латвия, Кипър и откъде ли още не. Липсват от Япония, а от Австралия очаква да му изпратят, тъй като и там има еленчани, „зарибени“ за страстта на своя земляк. Връщайки се от чужбина, много негови приятели и познати не забравят да го зарадват с кутийка кибрит. Всяка от тях си има своята малка история.

„Луцифер“ е холандски кибрит. Кутията е с дължина 28 см, 60 броя клечки с размер XXL. Испанският е с дължина на клечката 16 см, в колекцията има „екстра узун“ (дълъг) кибрит от Турция. Стоян още не може да прежали уникалния кибрит от Индия, който по невнимание унищожил. Кутийката във вид на буренце съдържала 24 клечки, всяка от които излизала запалена, щом я извадел отвътре. Интересен като дизайн е рекламният кибрит на „Каменица“.

Тематично колекцията на Стоян Джуров също представлява интерес. Родните фолк певици са лица както на по-старата серия кибрити, така и на нова, която сега излиза от производство. Върху кибритче привлича усмихнатото лице на Стефан Софиянски, а кибрит с лика на Мария Капон с девиза ѝ „С грижа и любов към хората“ е от серията „предизборни“. Сред тях се нареждат и тези на ГЕРБ със светлосин цвят, голям и малък формат, които, оказва се, са на изчерпване. Един от най-старите екземпляри е от 1940 г. с образа на цар Симеон Велики.

Стоян Джуров, който иначе работи близо 40 години в Завода за ремаркета като техник, е решил да извади цялата колекция от кутии и торби на показ. Има идея всеки кибрит да залепи с магнит върху специални табла, които да разположи в дома си.