Хоби
Мъдростта на чаровните джуджета
Шуменецът Радко Колев отглежда бонзаи от 18 години и споделя,
че за това е нужно да имаш вътрешно призвание
Хората,
които носят в себе си усещането за хармония на човешкото с природното,
неизменно намират пътя, по който да изразят тази своя емоционалност.
При Радко Колев това е изкуството бонзай. Той научава за него от
книгата "Бонзаите"на Жирар Льо Петер, която му попада случайно
още когато е на 20 години. Тогава той силно се заинтригува, но няма
необходимите условия да започне това интересно хоби. Задоволява се само
с отглеждането на множество кактуси на балкона. Страстта му към
бонзаите обаче остава. След няколко години, когато се мести в
по-просторно жилище и намира повече литература за необикновените
растения, вече няма пречки да се втурне към това вълнуващо
предизвикателство. Първото дръвче, което превръща в бонзай е кестен,
той го намира в градината на Военното училище в Шумен. Днес
кестенът е още жив и пази спомена за огромния ентусиазъм, с който
шуменецът се захваща с тази дейност.
Днес, 18 години по-късно, бонзаите са вече 30 - ясен знак за огромното
желание, упоритостта и нестихващата любов към природата, които, според
Радко Колев, всеки, решил да отглежда бонзай, трябва да притежава.
Търпението да изчакаш толкова години, за да видиш резултата на
всекидневните си грижи, не е присъщо на всеки. Хобито трябва да носи
удоволствие и радост от самото полагане на грижи, а не единствено от
крайния продукт. Именно вътрешното удовлетворение от това да наблюдава
как природата, въплътена в малките дръвчета, живее и диша заедно с
човека и чрез него, мотивира шуменеца да продължава да твори. Защото
истинско творчество е изразяването на единството човек-природа в
тяхната естествена хармония.
Философията на бонзай е тясно свързана с дзен-будизма, който вдъхновява
минимализма в изкуствата и архитектурата. Неговата максима е
"По-малкото е повече". В източното изкуство централно е мястото на
природата, духа, докато в западното е на човека и формата. Оттам следва
и постоянният стремеж на хората на Запада да завладеят, подчинят,
култивират природните дадености. Такова напрегнато противопоставяне е
отхвърлено от източните философии, които смятат човека за неразривна
част от природата и изобщо битието като хармонична цялост. Затова
бонзаите не бива да се разглеждат като природно материално притежание
на човека, а като въздигане на природата в култ и стремеж за включване
на човека в нейната възвишена простота и изящност.
Това е и причината вътрешната нагласа и призвание на човека да са
най-важни при отглеждането на бонзай, а не толкова добрите градинарски
умения. Радко Колев притежава и двете дадености. Това личи в искреното
съпреживяване на всичко, свързано с неговите бонзаи. Той води дневник
за всяко едно от дърветата-джуджета, като описва подробно всяко
изваждане, подрязване на точно определени клони, торене, поливане,
изкривяване с медна тел на клоните, за да придобият по-интересна форма.
Понякога е необходимо те да се изкарват навън в естествена природна
среда, да се пазят от вятър, дъжд. Макар и да не отнемат много време,
тези грижи са всекидневни и ако не се полагат дори един ден, може
резултатите да бъдат пагубни. А "Най-голямото разочарование за този,
който се занимава с бонзай, е да умре дърво", споделя шуменецът.
Този
риск съществува и при най-добрите майстори, но ако човек наистина
чувства, че трябва да се занимава с това, не бива да се отказва при
първия неуспех, както и при сблъскването с трудности като намирането на
подходяща подложка и специална пръст. Трябва постоянно да се чете и да
се трупат нови познания. Радко разказва, че другите гледат с голямо
любопитство на неговото хоби, но се плашат да се захванат и те, заради
многото време, което трябва да мине, преди да видят готовия бонзай.
Шуменецът отглежда бонзаи, заради личното си удовлетворение и
така релаксира след тежкия работен ден. Няма намерение да продава от
растенията си, защото не ги възприема като стока, а като част от
неговия живот. Иначе по магазините може да се намерят бонзаи,
отглеждани с търговска цел и внесени от Холандия. Цените са 15-18 лева
за дръвче. Японците също развиват голяма търговия с бонзай като
внесените оттам струват 450-600 евро.
Относно популярността на този вид изкуство у нас Радко Колев със
съжаление отбелязва, че няма актуална информация и връзка с други
българи, практикуващи същото хоби. В страни като Русия и Чехия например
се правят големи изложби, има клубове, сдружения на хора, които се
занимават с бонзай. Все пак интернет предлага богата информация,
шуменецът също има своя страница:www.radkosbonsai.hit.bg. Когато повече
хора научават подробности за това изкуство, може и те като Радко Колев
да открият в него своето призвание. При забързания живот днес едно
докосване до успокоеността, величието и вечността на природата може
само да ни направи по-добри!
Изкуството "Миниатюрни дръвчета"
Още преди 2000 години заедно с
идването на дзен-будизма в Китай се заражда изкуството пенсай
(пен-подложка, сай-дърво) - оформяне на миниатюрни дръвчета в плитки
съдове. Само императорът и неговите приближени имат привилегията да ги
притежават и отглеждат. Чудните растения се предават от поколение на
поколение винаги на първородния син на владетеля и така се съхранява
ритуалът на свързването на човека с Бога и природата. По-късно
изкуството се пренася в Япония (където се нарича бонзaй), а оттам и в
Западна Европа, най-напред във Франция. Постепенно започват да се
появяват цели плантации в Япония, където се отглеждат и изнасят
дръвчета с търговска цел.
Съвети към начинаещите
Най-подходящи
за превръщане в джуджета са дървесни видове, които никнат естествено в
съответната климатична област и са най-издръжливи. Такива са например
иглолистните - бор, смърч или широколистните - бряст, габър, заради
малките им листа.
В природата се срещат естествено развили се
дървета-джуджета или дръвчета със силно закривени клони и малки листа.
Най-добре е те да бъдат извадени в ранна пролет, още преди да са се
разпъпили и когато пръстта е влажна и полепва по кореновата система.
Големината на клоните трябва да е правопрoпорционална на кореновата
система.
При посаждането в съд или в градина около корените се
слага от пръстта, в която е виряло дървото в гората, както и изсъхнали
листа. Клоните се пръскат обилно с вода и почвата се поддържа влажна.
През лятото се добавят хранителни вещества - най-добре по една супена
лъжица сушена кръв, разтворена в един литър вода, един път на всеки
десет дни.
Всяка година през март дръвчето се изважда и подрязва.
Бонзай има точно определени пропорции - височината на подложката е 1/4
от тази на стъблото, а диаметърът на стъблото - 1/10 от диаметъра на
подложката.
09.06.2007
Мнения по темата: