Хоби

Мъдростта на чаровните джуджета

Шуменецът Радко Колев отглежда бонзаи от 18 години и споделя,
че за това е нужно да имаш вътрешно призвание


Виктория Тодорова

Хората, които носят в себе си усещането за хармония на човешкото с природното, неизменно намират пътя, по който да изразят тази своя емоционалност. При Радко Колев това е изкуството бонзай. Той научава за него от книгата "Бонзаите"на Жирар Льо Петер, която му попада случайно  още когато е на 20 години. Тогава той силно се заинтригува, но няма необходимите условия да започне това интересно хоби. Задоволява се само с отглеждането на множество кактуси на балкона. Страстта му към бонзаите обаче остава. След няколко години, когато се мести в по-просторно жилище и намира повече литература за необикновените растения, вече няма пречки да се втурне към това вълнуващо предизвикателство. Първото дръвче, което превръща в бонзай е кестен, той го намира  в градината на Военното училище в Шумен. Днес кестенът е още жив и пази спомена за огромния ентусиазъм, с който шуменецът се захваща с тази дейност.
Днес, 18 години по-късно, бонзаите са вече 30 - ясен знак за огромното желание, упоритостта и нестихващата любов към природата, които, според Радко Колев, всеки, решил да отглежда бонзай, трябва да притежава. Търпението да изчакаш толкова години, за да видиш резултата на всекидневните си грижи, не е присъщо на всеки. Хобито трябва да носи удоволствие и радост от самото полагане на грижи, а не единствено от крайния продукт. Именно вътрешното удовлетворение от това да наблюдава как природата, въплътена в малките дръвчета, живее и диша заедно с човека и чрез него, мотивира шуменеца да продължава да твори. Защото истинско творчество е изразяването на единството човек-природа в тяхната естествена хармония.
Философията на бонзай е тясно свързана с дзен-будизма, който вдъхновява минимализма в изкуствата и архитектурата. Неговата максима е "По-малкото е повече". В източното изкуство централно е мястото на природата, духа, докато в западното е на човека и формата. Оттам следва и постоянният стремеж на хората на Запада да завладеят, подчинят, култивират природните дадености. Такова напрегнато противопоставяне е отхвърлено от източните философии, които смятат човека за неразривна част от природата и изобщо битието като хармонична цялост. Затова бонзаите не бива да се разглеждат като природно материално притежание на човека, а като въздигане на природата в култ и стремеж за включване на човека в нейната възвишена простота и изящност.
Това е и причината вътрешната нагласа и призвание на човека да са най-важни при отглеждането на бонзай, а не толкова добрите градинарски умения. Радко Колев притежава и двете дадености. Това личи в искреното съпреживяване на всичко, свързано с неговите бонзаи. Той води дневник за всяко едно от дърветата-джуджета, като описва подробно всяко изваждане, подрязване на точно определени клони, торене, поливане, изкривяване с медна тел на клоните, за да придобият по-интересна форма. Понякога е необходимо те да се изкарват навън в естествена природна среда, да се пазят от вятър, дъжд. Макар и да не отнемат много време, тези грижи са всекидневни и ако не се полагат дори един ден, може резултатите да бъдат пагубни. А "Най-голямото разочарование за този, който се занимава с бонзай, е да умре дърво", споделя шуменецът.
Този риск съществува и при най-добрите майстори, но ако човек наистина чувства, че трябва да се занимава с това, не бива да се отказва при първия неуспех, както и при сблъскването с трудности като намирането на подходяща подложка и специална пръст. Трябва постоянно да се чете и да се трупат нови познания. Радко разказва, че другите гледат с голямо любопитство на неговото хоби, но се плашат да се захванат и те, заради многото време, което трябва да мине, преди да видят готовия бонзай.
Шуменецът отглежда бонзаи, заради  личното си удовлетворение и така релаксира след тежкия работен ден. Няма намерение да продава от растенията си, защото не ги възприема като стока, а като част от неговия живот. Иначе по магазините може да се намерят бонзаи, отглеждани с търговска цел и внесени от Холандия. Цените са 15-18 лева за дръвче. Японците също развиват голяма търговия с бонзай като внесените оттам струват 450-600 евро.
Относно популярността на този вид изкуство у нас Радко Колев със съжаление отбелязва, че няма актуална информация и връзка с други българи, практикуващи същото хоби. В страни като Русия и Чехия например се правят големи изложби, има клубове, сдружения на хора, които се занимават с бонзай. Все пак интернет предлага богата информация, шуменецът също има своя страница:www.radkosbonsai.hit.bg. Когато повече хора научават подробности за това изкуство, може и те като Радко Колев да открият в него своето призвание. При забързания живот днес едно докосване до успокоеността, величието и вечността на природата може само да ни направи по-добри!  

Изкуството "Миниатюрни дръвчета"

Още преди 2000 години заедно с идването на дзен-будизма в Китай се заражда изкуството пенсай (пен-подложка, сай-дърво) - оформяне на миниатюрни дръвчета в плитки съдове. Само императорът и неговите приближени имат привилегията да ги притежават и отглеждат. Чудните растения се предават от поколение на поколение винаги на първородния син на владетеля и така се съхранява ритуалът на свързването на човека с Бога и природата. По-късно изкуството се пренася в Япония (където се нарича бонзaй), а оттам и в Западна Европа, най-напред във Франция. Постепенно започват да се  появяват цели плантации в Япония, където се отглеждат и изнасят дръвчета с търговска цел.
  

Съвети към начинаещите

Най-подходящи за превръщане в джуджета са дървесни видове, които никнат естествено в съответната климатична област и са най-издръжливи. Такива са например иглолистните - бор, смърч или широколистните - бряст, габър, заради малките им листа.
В природата се срещат естествено развили се дървета-джуджета или дръвчета със силно закривени клони и малки листа. Най-добре е те да бъдат извадени в ранна пролет, още преди да са се разпъпили и когато пръстта е влажна и полепва по кореновата система. Големината на клоните трябва да е правопрoпорционална на кореновата система.
При посаждането в съд или в градина около корените се слага от пръстта, в която е виряло дървото в гората, както и изсъхнали листа. Клоните се пръскат обилно с вода и почвата се поддържа влажна. През лятото се добавят хранителни вещества - най-добре по една супена лъжица сушена кръв, разтворена в един литър вода, един път на всеки десет дни. 
Всяка година през март дръвчето се изважда и подрязва. Бонзай има точно определени пропорции - височината на подложката е 1/4 от тази на стъблото, а диаметърът на стъблото - 1/10 от диаметъра на подложката.

09.06.2007

 

Мнения по темата: